Карст в Дунавската хълмиста равнина "I"
Карстът на нейната територия е типично равнинен. Той е
свързан с разпространението на различни по възраст варовици, като около 75% от
площта им е покрита с льос и наслаги. Окарстените скали се разкриват предимно
по долинните склонове и скалните откоси на реките и отвесните брегове на
северното Черноморие в участъка между носовете Калиакра и Шабла.
Кулско-Белослатински район - Най-западният от районите
обхваща територията между р.Тополовец от запад до р.Вит на изток и Предбалкана
от юг. По-големите пещери в него са "Въркан" при с.Дружба с дължина
807м., "Башовишки печ" при гара Орешец (от която са картирани 1,298м
от известни около 4,000м), "Седларката" с дължина 1,040м. и
"Гинината" с дължина 501м. при с.Садовец.
Плевенско-Никополски район - Разположен е между р.Вит и
Янтра. Най-голямо разпространение в него имат кредните и сарматските варовици.
По-интересните пещери тук се намират по каньоновидните долини на реките
Тученица, Чернялка и Петърница, а именно: "Киров въртоп" с дължина
776м. при с.Бохот; "Аладжанската" с дължина 1,083м. и
"Хайдушката" с дължина 438м. при с.Горталаво.
Русенски район на Ломовете - Той обхваща площта около
р.Русенски Лом и притоците му Бели, Черни, Малки и Банински Лом. Тук пещерите
са образувани в отвесните склонове на речните долини и основно са привързани към селата: Бaсарбово, Красен,
Иваново, Нисово, Писанец, Сеново, Червен, Табачка и Пепелина. Край последното
от тях намира най-дългата пещера в района "Орлова чука", която е и
втората по дължина в страната (13,437м.) и системата "Ал.Блажев" с
приблизителна дължина около 1,200м., "Темната дупка при" с.Широково с
дължина 878м., "Кулина дупка" при с.Кривня с дължина 326м.
Аспаруховско-Дуловски район - Този пещерен район е
сравнително малък. По-голямата част от пещерите в него са привързани към
склоновете на множеството суходолия прорязващи терена. По-големите пещери там
са: "Стоянова дупка" при с.Руйно с дължина 357м. и "Дочоулите"
при с.Топчии с дължина 305м.
Източнодобруджански район - Включва главно добруджанските
суходолия на Суха река, Гьоренско дере и Шабленско дере. Тук са известни над
350, сравнително малки пещери. Към него спадат и множеството
карстово-абразионни пещери в скалните откоси на черморския бряг между носовете
Калиакра и Шабла, сред които най-известна е "Тюленовата" с дължина
107м.
Войводско-Стански район - В района са платата Войводско и
Стана, където са известни само 3 пещери.
Шуменски район - По-интересен, разположен по на юг, в
обхвата на който са платата Шуменско и Фисек. Най-забележителни тук са пещерата
"Зандана" с дължина 2,220м. и пропастта "Тайните понори" с
дължина 1,283м и дълбочина -115м.
Провадийски район - Карстовата област завършва с този
пещерен район, който обхваща Провадийското и Роякското плата с многобройните
им, не по-дълги от 70м. пещери.
Карст в Старопланинската област "II"
Той обхваща 20% от територията и е развит в разновъзрастови
варовици, изграждащи Предбалкана и
Старопланинската верига. Геоложките, хидрогеоложките, тектонските и климатични
условия тук са предпоставили образуването на най-дълбоките, а и основната част
от най-дългите пещери в България.
Белоградчишки район - Включва ридовете Връшка чука, Рабишка
могила, Вереница и Пъстрината и билото на Широка планина, изградени от триаски,
юрски и кредни варовици. Най-дългите пещери тук са "Магура" при
с.Рабиша с дължина 2,500м, "Водни печ" с дължина 1,300м и
"Сифона" с дължина 568м при с. Долни Лом, "Мишин камък" при
с.Горни Лука с дължина 695м, а най-дълбоки: "Плешовска дупка" -
с.Превала с дълбочина -102м, "Мартин-11" при с.Върбово с дълбочина
-89м. и "Неприветливата" при гр.Белоградчик с дълбочина -80м.
Салашки район - Тук най-голяма е пещерате
"Рушковица" при с.Стакевци с дължина 450м.
Врачански район -
Изцяло обхваща Врачанската планина, планината Козница и част от южните
предхълмия на ридовете Милин Камък и Веслец. Образуването на карста е свързано
основно с разпространението на юрски и кредни варовици, които имат значителна
дебелина. Тук са известни повече от 500 пещери и пропасти, между които са едни
от най-дълбоките и дългите в страната, като само във врачанския подрайон се
намират 250 пещери между които пропастите: "Барки 14" с дълбочина
-356м, "Беляр" с дълбочина -282м. и "Барки 18" с дълбочина
-178м над гр.Враца; "Пукоя" при с.Паволче с дълбочина -178м;
"Яворец" с дълбочина -147м и "Панчови грамади" с дълбочина
-104м край с.Зверино и "Хайдушката" при с.Бистрец с дълбочина 108м,
като същевременно със своята дължина "Барки 14" (2,600м) и
"Беляр" (2,560м) са и в списъка на най-дългите пещери в у нас.
Достойно място големите водни пещери в България заемат тези разположени в
Чиренския карстов подрайон край едноименното с. Чирен. Там се намират:
"Понора" с дължина 3,172м и "Младеновата пропаст" с дължина
1,723м. В обсега на Врачанския подрайон попадат и пещерите край гара Черепиш,
които са значително по-малки по размери, но за сметка на това са повече от 130
на брой. Най-дълга от всички тях е "Черепишката пещера" с дължина
623м. В състава на района влиза и Лакатнишкия подрайон с всеобщо известната
"Темна дупка" с дължина 4,500м край гара Лакатник.
Понорски район -
Обхваща изцяло Понор планина и Ю склонове на Берковска планина. В района са
проучени над 140 пещери и пропасти. В Понор планина се намират пещерите:
"Водната пещера" при с.Церово с дължина 3,264м, която е каптирана за
питейно водоснабдяване и "Маяница" с дължина 1,419м;
"Душника" при с.Искрец с дължина 876м; една от най-трудните пропасти
в България - "Каците" при с.Зимевица с дължина 2,560м и дълбочина
-220м; "Колкина дупка" с дълбочина -75м. Южно от Понора, в пределите
на Малка Софийска планина край с.Дреново се намира интересната пещера "Голямата
темнота" с дължина 2,000м и дълбочина -106м. Значително по-големи са
пещерите и пропастите, намиращи се в южния склон на Берковската планина между
реките Гинска и Злидолска. Сред скалния комплекс "Заскоко" край
с.Гинци се намира "Кривата пещ" с дължина 1,462м, а над нея на
платото "Голямата" с дължина 4,000м и "Малката" с дълбочина
–125м "Балабанови пещери", "Радуловата яма" с дълбочина
-88м. Югоизточно от тях, в землището на с.Губеш са добре известните пропастни
пещери "Тизоин" с дължина 3,599м и дълбочина -320м и
"Сагуарото" в Билин дол с дължина 2,217м и дълбочина -135м.
Безденски район - В
района върху една площ от 288кв.kм има добре развит повърхностен карст, но
известните пещери не са повече от 30, като най-голямата от тях е "Темната
дупка" при с. Беренде с дължина 493м.
Каменополско-Карлуковски район - Той е
значително по-голям по площ, а и по наличие на повърхностни и подземни карстови
форми. Разположен е между поречията на реките Скът и Панега и е изцяло изграден
от дебели до 120м. кредни варовици. В района са проучени около 600 пещери и
пропасти, като по-големи от тях са: "Байов кумин" с дължина 2,196м и
"Драшанската пещера" при едноименното село с дължина 693м;
"Старата продъннка" с дължина 553м и "Поповата" при
с.Габаре с дължина 530м; "Голямата вода" с дължина 612м и дълбочина
-104м, "Задъненка" с дължина 1,150м, "Банковица" с дължина
689м; "Стубленска яма" с дължина 562м и дълбочина -72м;
"ЕС-20" с дълбочина -94м и "Типченица" с дълбочина -78м -
всичките около с.Карлуково.
Панежки район -
Простира се между поречията на реките Вит, Панега, Батулска и Ябланишка. Той е
изграден в дебели до 450м варовици. Тук са известни няколко големи пещери и
пропасти: "Моровица" с дължина 3,250м и дълбочина -105м и
"Партизанската" с дълбочина -107м при с.Гложене, "Бездънният
пчелин" с дълбочина -105м, "Ясенски облик" с дълбочина -104м и
"Нановица" с дълбочина 101м край гр.Ябланица, "Водната
пещера" при с.Липница, Ботевградско с дължина 1,010м. Край с Златна Панега
се намира и единият от трите най-големи карстови извори в България -
"Глава Панега", чийто максимален дебит достига 20 000 l/sec.
Драганово-Бежановски
район - В него преобладават водните пещери като най-големи са:
"Парниците" с дължина 2,500м и "Гергицовата" с дължина 408м
при с.Бежаново; "Седларката" - с.Садовец с дължина 1,070м,
"Скокъ" при с.Драгана с дължина 723м.
Васильовски район -
Обхваща главно едноименната планина и рида Лественица. Най-дълга тук е
известната изворна пещера "Градешнишката" ("Рушовата") при
с.Градешница с дължина 830м. В района са проучени и две пропастни пещери -
"Малия соват" с дълбочина -140м и "Стотака" с дълбочина
-100м при с.Брязово. Тук се намира и известния карстов извор и пещерата
"Топля" с дължина 286м край с.Голяма Желязна.
Горновитско-Черноосъмски район - Обхваща
основно южния склон на Троянската планина и съперничи по дълбочина и дължина на
пещерите във Врачанския район. Пещерите тук са развити в триаски варовици с
дебелина 300-330м. Най-известните от тях са: "Райчова дупка" -
пещерата с най-голяма денивелация в страната с дълбочина –377м и дължина
3,333м; "Малката яма" с дължина 1,101м и дълбочина -232м;
"Борова дупка" с дълбочина -156м; "Птича дупка" с дължина
652м и дълбочина -108м; "Куманица" с дължина 1,656м и дълбочина
-104м; "Голямата гърловина" с дълбочина -100м и "Върлата" с
дължина 1,110м, всичките в землището на с.Черни Осъм. В източната периферия на
района се намира водната пещера "Духалото" ("Трона") с
дължина 1,040м край гр.Априлци.
Ловешки район -
Обхваща част от Ловчанските и Микренските височини изградени предимно от
ургонски варовици. Най-известни пещери в района са: "Сопотската" с
дължина 1,225м и "Голямата" с дължина 1,921м; "Микренските
пещери" при с.Микре.
Деветашки район -
Обхваща изцяло Деветашкото плато и има площ от около 360 km2 , върху която се
наблюдават почти всички видове повърхностни и подземни проявления на
карста-въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. Сред последните са и
едни от най-големите водни пещери в страната: "Поповата"
("Бонинската") с дължина 4,530м; "Водопада" с дължина
1,995м, "Урушка маара" с дължина 1,600м, "Горник" с дължина
1,074м при с.Крушуна. В "Деветашката пещера" - с. Деветаки се намира
и най-голямата пещерна зала в България с размери дължина 360м и височина 51м,
площ 21дка. и приблизителен обем 650,000м3. В района са изследвани и няколко
други по-големи пещери: "Черната пещ" с дължина 741м при с.Горско
сливово, "Футьовската" с дължина 700м при с.Кърпачево,
"Бръшлянската" с дължина 608м при с.Александрово, "Мандрата"
с дължина 450м при с.Чавдарци и пропастта "Кънчова върпина" с дължина
425м и дълбочина -100м, както и небезизвестната пропаст "Благова яма"
с дълбочина -130м при гр.Етрополе.
Беляковско-Арбанашки
район - В източната си част района е процепен от каньона на р.Янтра и от изток
и запад са се образували Арбанашкото и Беляковското плато, които изобилстват на
пещери. Най-известни обаче са пещерите край с.Емен: "Русе" с дължина
3,306м. и дълбочина -100м, "Еменската" с дължина 3,113м,
"Бамбаловата" с дължина 2,923м, "Троана" с дължина 2,750м и
"Юбилейна". Следваща по дължина е пещерата "Генчова дупка"
при с.Малък Чифлик с дължина 740м. Интерес представлява и "Мусинската
изворна" пещера при с.Мусина с дължина 382м.
Стражанско-Дебелдялски район - Обхваща
периферните части на двете карстови плата, от които идва името му. Респективно
е разделен на два подрайона: Страженски - изграден от аптско-ургонски варовици
и Дебелдялски, където преобладават палеогенски тъмносиви до гълъбовосиви
варовици. Най-внушителните пещери в първия от изброените под райони се намират
край Дряновският манастир: "Андъка" с дължина 4,000 м. и "Бачо
Киро" с дължина 3,500м. Първенството в Делебдялския район държи
"Марина дупка" при с.Генчевци с дължина 2,392м.
Шипченско-Габровски
район - Тук са проучени не по-малко от 40 пещери и пропасти със сравнително
малки размери.
Твърдишки район -
Обхваща изцяло Елено-Твърдишката планина и предбалканската и част. От
окарстяващите се скали преобладават триаските доломити и варовици (с дебелина
80-100м) и по-рядко кредните варовици (дебелина 150-350м). Тук са проучени
около 30 пещери и пропасти, като по-големи са: "Мъгливия сняг" с
дължина 2,568 м и дълбочина -146м и "Пчена" с дължина 152 м край
гр.Твърдица; "Долната мааза" с дължина 280м при с.Бяла.
Котленски район -
Обхваща изцяло Котленската планина, където най-голямо разпространение имат
кредните варовици. Тук геоложките и тектонски условия са благоприятствали за
интензивното развитие на значителен брой пещери и най-вече големи пропасти. Те
са съсредоточени в три основни под района: Кипиловският, където е третата по
дълбочина пропаст в България - "Ямата" с дълбочина -350м; местността
Зеленич, в която се намира пещерата "Приказна" с дължина 4,728м и
пропастите: "Луцифер" с дължина 3,200м и дълбочина -130м,
"Кървавата локва" с дълбочина -140м, "Билерника" с
дълбочина -87м и "Голямата Хумба" с дълбочина -87м и подрайон
"Злостен" с прочутата пропастна пещера "Ледника" с дължина
1,367м и дълбочина -242м и пропастите "Мъгливата" с дълбочина -220м,
"Ужасът на иманярите" с дълбочина -158м, "Академик" с
дълбочина -140м и интересната пещера-губилище "Субатта" с дължина
460м. В прехода между двата последни подрайона, край гр.Котел се намира
Котленския карстов извор с дебит 50 – 2,500 l/sec., зад който има интересна
водно-сифонна пещера. В И-ЮИ част на района около селата Медвен и Ябланова има
множество други по-малки, но не и безинтересни пещери и пропасти.
Преславски район -
Обхваща по-голямата част от Преславската планина. Върху окарстената му площ са
развити предимно повърхностните карстови форми и сравнително малко пещери, от
които най-голямата е "Дервенската" с дължина 446м при с.Пролаз.
Аспаруховско-Дебелецки район - Тук са известни
не по-малко от 48 пещери, сред които най-дългата е "Козята" с дължина
223 м. при с.Партизани и най-дълбоката "Малкия бурун" при с.Върбица с
дължина 84м и дълбочина -52м.
Карст в Средногорско-Тракийската област "IІI" -
обхваща Преходната физико-географска област
Сливнишки район -
Разположен е в най-западната част на областта. Карста е развит в отделни ивици
и петна в планините Еловишка, Завалска, Ездимирска, Стражата, Вискяр, където
преобладават повърхностните карстови форми-карни полета, въртопи, ждрела.
Най-дълга тук е пещерата "Елевица" край едноименното село, а
най-дълбока е "Пропада" ("Парамунската") с дълбочина -61м
при с.Парамун.
Трекляно-Земенско-Конявски - Обхваща цялата
Земенска планина и отделни части от Конявската, Осоговската и Лисец. Малкото
известни пещери и пропасти в района (над 20) нямат значителни размери.
Голобърдско-Боснешки
район - Обхваща изцяло планината Голо Бърдо и част от западния склон на Витоша
(Задвитошки навлак). Изграден е главно от силно разломени и напукани варовици и
доломити с триаска възраст. Скалите са силно окарстени, в резултат на
действието на водите на р.Струма и валежите. Тук са проучени около 30 пещери и
пропасти от които най-известни са: най-дългата пещера у нас "Духлата"
с дължина 17,600м, изворната пещера "Врелото" с дължина 5,280м,
пропаст "ППД" дължина 1,020м. и дълбочина –125м, "Академик"
с дължина 350м.
Смолски район -
Обхваща северния склон на Ихтиманска Средна гора, където има малки петна от
триаски варовици. Тук са известни няколко малки пещери съсредоточени главно
край селата Смолско, Голяма Раковица и с.Огняново, Пазарджишко.
Змеевски район -
Карста тук е разпространен върху отделни петна от триаски варовици на Сърнена
Средна гора. Пещерите са сравнително малки и са концентрирани около селата
Остра могила, Змеево, Едрево, Борилово.
Оризово-Чирпански
район - Обхваща две петна от еоценски варовици между гр.Чирпан и с.Шишманци
които са обща площ 35кв. км. В източната им периферия бликат 3 карстови извора:
"Халка бунар" с дебит 164 l/sec., "Сатамата" и "Чирпан
Бунар" с дебит 30-40 1/ sec. Всъщност последният извира от единствената,
едноименна пещера в района с дължина 220м.
Свети Илийски район -
Обхваща северният склон на Светийлийските възвишения, където са разпространени
мраморазирани триаски варовици. Тук е известна единствено пещерата "Змеева
дупка" при с.Баня.
Сакарски район - Обхваща Сакар планина. Пещерите тук са
образувани в мраморозирани триаски варовици.Сред няколкото известни пещери
най-известни са тези край с.Мрамор: "Бозките" с дължина 324м и
"Дрънчи дупка" с дължина 145м.
Дервентски район -
Обхваща южните склонове на Дервенските възвишения в местата, където са
разпространени триаски мраморизирани варовици. По-големи, сред известните тук
около 30 пещери са: "Керечницата" с дължина 225м и водната пропаст
"Дрънчи дупка" с дълбочина -25м край с.Мелница.
Странджански район -
Обхваща изцяло границите на Странджа планина и разпространените по територията
и юрски и малмски мрамори и мраморизирани варовици. От общо проучените 77
пещери и пропасти по-известни са: "Братановата" при с.Бръшлян с
дължина 384м, "Калето" при с.Младежко с дължина 301м,
"Бъзът-1" с дължина 208м и "Бъзът-2" с дължина 201м;
"Керечица" с дължина 224м и "Стояновата" с дължина 150м при
с.Кости. Най-дълбоката пропаст на Странджа е "Голямата въпа" при
с.Стоилово с дълбочина -125м и дължина 381м, следваща по-дълбочина е
"Тънгьръчка дупка" при с.Богданово с дължина 74м.
Обратно нагоре
Карст в Рило-Родопската област "IV"
Карстът в областта е свързан предимно с разпространението на
мраморите в Западните Родопи и Пирин и на отделни места с варовиците.
Специфичните геоложки, тектонски, хидрогеоложки и климатични условия в Северен
Пирин и Западните Родопи са благоприятствали за развитието на предимно
вертикални и относително по-малко хоризонтални пещери.
Влахински район -
Обхваща източните и североизточните склонове на Влахина и Осоговска планини и е
свързан с разпространението на триаските варовици там. Повечето от пещерите в
района - около 15 на брой, са разположени около селата Станке Лисичково и
Г.Лешко, Благоевградско и Страдалово, Цървище и Фролош, Кюстендилско. Най-дълга
в района е пещерата "Бойчова скала" при с.Старо Лисичково с дължина
165м.
Вихренско-Синанишки
район - Обхваща територията около карстовото било на Северен Пирин от Каменишки
връх до вр.Вихрен и югозападната част на същия дял от в.Сипаница през в.Шаралия
до с.Илинденци, където са разпространени мрамори с протерозойска възраст.
Пещери се срещат и в подножието на Пирин, около карстовите извори Язо и Истока
край Разлог и между селата Илинденци и Плоски като те са образувани в
брекчо-конгломерати с варовикова спойка. Разделен е условно на два подрайона
Вихренски и Синанишки. Пещерите във Вихренският подрайон са над 100.
По-големите от тях могат да се групират около следните циркуси: Кутело, където
се намира най-дълбоката пиринска пропаст "Вихрен" с дълбочина -165м.;
Бански Суходол с пропастите: "20г. Академик" с дълбочина -118м и
"№ 9" с дълбочина -115м; Каменитица с пропаст "Каменитица
14" с дълбочина -103м; Байови дупки с пропастта "Челюстница" с
дълбочина -104м. и добре известната "Бъндерица" край едноименната
хижа с дълбочина -125м. В Синанишкия подрайон са проучени около 35 пещери и
пропасти. Най-известните обекти тук са: пропастта "Алко" с дълбочина
–130м с дължина 600м и пещерите "Шаралийската" с дължина 470м,
"Римската" с дължина 293м и "Руйковата" с дължина 120м.
Тешовски район -
Обхваща южните части на Среден и Южен Пирин и планините Славянка и Стьргач,
където са разпространени мрамори. Тук са известни над 30 пещери и пропасти.
Най-дълбока е пропастта "Гарваница" с дълбочина - 60м под Гоцев връх.
Дъбрашки район -
Обхваща планинския масив Дъбраш в Западните Родопи и е свързан с
разпространението на мраморите там. Своята известност дължи преди всичко на
"Маноиловската пещера" при с.Рибново с дълбочина -115м с дължина
2,119 м.
Велинградски район - Обхваща разпространението на мраморите
на ЮИ от Велинград. Най-голямата от няколкото известни пещери тук е триетажната
водна пещера "Лепеница" при гр.Ракитово с дължина 1,525м.
Пещерски район -
Обхваща северните склонове на Баташки рид, Западни Родопи и Бесапарските
ридове, където са и разпространени мрамори. Сред 22-те проучени тук пещери
по-големи са: "Водната" с дължина 1,000м, "Новата" с
дължина 825м, "Юбилейна" с дължина 814м, "Снежанка" с
дължина 276м., всичките край гр.Пещера.
Добростански район -
Това е най-големият по площ район в Западните Родопи. Обхваща основно
Чернатишкия дял и Преспанския дял на планината и е свързан с разпространението
на мраморите в тях. Характерен е с развитието както на повърхностния (въртопи,
валози, слепи долини, скални мостове, понори и карстови извори), така и с
подземните карстови форми. Тук са проучени над 200 пещери и пропасти, които са
концентрирани предимно около селата Добростан, Мостово, Югово, Дряново,
Орехово, Забърдо и гр.Лъки. По-големите пещери тук са: "Гарваница"
при с.Косово с дължина 925м, "Топчика" с дължина 727м,
"Хралупа" с дължина 311м край с.Добростан и "Гаргина дупка"
при с.Мостово с дължина 534м. Сред пропастите по-голям интерес представляват
"Лисек" с дълбочина -164м и "Кутелска яма" с дълбочина -88м
край с.Дряново; "Дружба" с дълбочина -130м и "Иванова вода"
с дълбочина -112м при с.Добростан. Едни от най-внушителните карстови феномени
тук са скалните мостове ("Еркюприи") край с.Забърдо и с.Белица.
Триградски район -
Втори по големина район в областта. Обхваща горното течение на р.Въча и нейните
притоци. Карстьт е формиран в мрамори с дебелина до 1600м. На територията му се
наблюдават всички проявления на повърхностния и подземен карст. Като от първите
най-внушителни са карстовите ждрела Триградско, Буйновско, Хайдушки дол. Сред
десетките пещери и пропасти по големи са: "Ягодинската" с дължина
8,501м, която е трета по дължина в България и "Санчова дупка" с
дължина 888м край с.Ягодина; "Дяволското гърло" с внушителният си
60-метров водопад с дълбочина -89м и дължина 480м и "Харамийската
дупка" с дължина 495м край с.Ягодина; "Извора" с дължина 2,480м
и "Еминова дупка" с дължина 592м при с.Борино; пропастите
"Дрангалешката" с дълбочина -225м с дължина 1,142м и
"Камбанките" с дълбочина -158м при с.Мугла; "Ледницата" при
с.Гела с дълбочина -108м и дължина 1,419м.
Чепеларски район -
Обхваща мраморите около Пампорово, Рожен и на СИ от Чепеларе. Най-голяма тук е
5-етажната "Самурска дупка" край Чепеларе с дължина 634м, последвана
от "Мечата дупка" край Пампорово с дължина 120м и "Роженската
пещера" с дължина 112м.
Смолянски район -
Обхваща мраморите разположени Ю-ЮИ от Смолян. По-големи пещери тук са:
"Бориковската" с дължина 440м и "Голобоица" с дължина 362м.
Най-дълбока в района е пропастта "Кладето" при с.Полковник Серафимово
с дълбочина -147м, която за разлика от останалите пещери тук е образувана в
брекчо-конгломератни скали.
Ардински район -
Разположен е между средното течение на р.Арда, р.Върбица, билото на
Гюмурджински снежник и билото на в.Каяджик. Карста е свързан с
разпространението на отделни ивици и петна от мрамори и мраморизирани варовици.
Известни са общо 44 пещери и пропасти. От тях по-големи са "Водната"
при с.Неделино с дължина 203м; "Гяур хамбар" при с.Стоманци с дължина
112м., "Водната" ("Карагук") при с.Тютюнче с дължина 105м.
Хасковски район -
Обхваща част от Североизточните Родопи - ридовете Чуката и Гората разположени
южно от Хасково. Намиращите се там 14 карстови пещери са малки по размери.
Образуването им е свързано с разпространението на варовиците. Най-голяма тук е:
4-входната "Маарата" при с.Мъдреци с дължина 114м.
Крумовградски район - Обхваща изцяло северните части на рида Мъгленик и прилежащите му Стръмни рид, Чран тепе и Сърта, южните склонове на рида Гората както и част от средното течение на р.Арда. Карстьт е развит предимно във варовици, но се среща и в малки мраморни лещи. Тук са проучени 35 карстови пещери, между които са най-големите и интересните в Източните Родопи: "Каранги" при с.Широко поле с дължина 490м и денивелация +22м, "Самара" с дължина 327м и "Огледалната" с дължина 157м при с.Рибино; "Белополянската" при с.Белополяне с дължина 140м.