Ка̀ри са система от повърхностни форми с по-малки размери – бразди и улеи с дълбочина от няколко cm до 1 – 2 m, които са разделени от тесни остри ребра.
Развиват се в изградени от напукани разтворими скали терени. Произходът на карите е свързан с активното разтварящо действие на валежните води върху оголени скали или на почвените разтвори върху коренната скала. Карите биват заоблени, гребеновидни, мрежести, разрушени. Когато площното им разпространение е по-голямо се образуват карни полета.
Те са най-малките повърхностни карстови форми. Представляват система от всечени в скалната повъръхност бразди.
Повърхността на варовитите скали е осеяна с множество
микропукнатини, които водата разширява (при замръзване или разтваряне)
при което те се уголемяват и образуват по-големи пукнатини. Водата се
стича по скалната повърхност, струи между пукнатините и издълбава в тях
тесни и дълбоки паралелни жлебове (улеи), чиято дълбочина може да
достигне да няколко метра. Улеите са разделени помежду си от остри
гребени (ребра). Когато скалната повърхност е набраздена от множество
взаимно пресичащи се пукнатини, продължителното окарстяване води до
образуването на отделни карни блокове и късове.
Карите престават да съществуват при запълване на жлебовете им с глини, камъчета и други материали.